Колко можете да проверите, преди да платите, зависи от държавата, от която идва колата. В една има публичен регистър с пробезите, в друга има задължителен документ при всяка продажба, а в трета няма нищо и остава само колата.
По-долу е по държави - кое се вади отдалеч и кое се чете само на място. Не правим тези справки вместо вас; казваме къде съществуват, защото повечето хора не знаят, че ги има.
Холандия - най-отвореният регистър
Най-доброто положение за купувач. Холандската служба RDW записва пробега при всеки технически преглед и при смяна на собственик, а данните са публични.
- Търси се по регистрационен номер в ovi.rdw.nl - без регистрация и без плащане.
- RDW дава и оценка дали историята на пробега е логична, или има скок назад.
- Записите се публикуват и като отворени данни на opendata.rdw.nl.
Тоест при холандска кола можете да проверите пробега, преди изобщо да тръгнете. Ако продавачът се дърпа да ви даде номера, това само по себе си е отговор.
Белгия - документът е задължителен по закон
В Белгия при всяка продажба на употребявана кола продавачът е длъжен да предостави Car-Pass - документ със записаните пробези през годините.
Практическото значение: белгийска кола без Car-Pass е или продадена нередовно, или изнесена преди продажбата. И в двата случая липсата на документа е сигнал, а не дребна формалност.
Франция - има регистър, но само продавачът го отваря
Франция има официална държавна услуга HistoVec - безплатна, с история на колата: собственици, регистрирани щети, залози, технически прегледи.
Уловката е съществена: справката се генерира от собственика и той я споделя с купувача. Не можете да я извадите сами по регистрационен номер.
Затова при френска кола искането е просто: „изпратете ми HistoVec". Отказът е информация. Продавач, който няма какво да крие, я праща за минута - услугата е държавна и безплатна.
Германия - няма централен регистър за пробег
Въпреки репутацията си Германия няма публична база с пробези. Има TÜV и другите органи за преглед, които записват километрите в протоколите - но до тях се стига само през документите на колата, не онлайн.
Тоест при немска кола проверката минава през сервизната книжка, протоколите от прегледите и после през самата кола. Подробно за тази посока: внос на кола от Германия.
Швейцария - извън митническия съюз
Тук е разликата, която изненадва най-много хора: Швейцария не е в ЕС. Внос оттам е внос от трета държава, тоест освен цената на колата се плащат мито и ДДС - разход, който при кола от Германия или Франция изобщо не съществува.
Ставките не са тайна и се проверяват в базата на Европейската комисия. За употребяван лек автомобил - и бензинов, и дизелов - митото при внос от трета държава е 10 на сто върху митническата стойност.
Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцария сваля това мито до нула, но само за стоки с швейцарски произход. Тук е капанът: автомобил, произведен в Германия или Япония и просто регистриран в Швейцария, не е швейцарски по произход. За него нулевата ставка не важи и се плащат пълните 10 на сто.
Отгоре идва ДДС 20 на сто - и то не върху цената на колата. По чл. 85 и 86 от Директива 2006/112/ЕО данъчната основа е митническата стойност заедно с митото и с транспорта и застраховката до първото местоназначение в страната. Тоест данъкът се смята върху сума, която вече включва митото, а не върху сумата от обявата.
Ставките са сверени на 31.08.2026 в Access2Markets на Европейската комисия, за кодове 8703 23 90 и 8703 32 90. Дали конкретната кола попада в изключение, се уточнява с митнически агент, преди да се плаща.
Отделно от парите: швейцарските коли минават периодични прегледи по строг график и обикновено са поддържани. Но планинската употреба натоварва различно - спирачки, съединител и скоростна кутия имат по-къс живот от същия модел, каран в равнина. Ако продавачът твърди, че колата е „само по магистрала", числата от модулите казват друго.
Публичен регистър за пробег няма. Остава четенето от модулите.
Италия - и почти сигурно с газова уредба
Италия е в ЕС, тоест мито и ДДС при внос не се дължат. Записите от периодичните прегледи съществуват при съответните органи, но безплатна публична справка от холандския тип няма.
Специфичното при италианските коли е друго: Италия има най-големия парк на газ в Европа. Голяма част от колите там са с уредба на LPG или метан - понякога фабрична, по-често монтирана. При покупка това значи три допълнителни проверки:
- Срокът на бутилката. Датата е избита на самата бутилка. Изтекъл срок значи, че колата няма да мине технически преглед тук, независимо че уредбата работи.
- Дали уредбата е вписана в документите. Невписана уредба е проблем и при регистрация, и при застраховка.
- Състоянието на клапаните. Газта гори по-сухо и при част от двигателите ускорява износването на седлата. При италианска кола с голям пробег на газ компресията си струва да се измери, а не да се приема на доверие.
Какво още се проверява при кола с уредба и защо тя пали бензинови кодове - в газова уредба: какво показва диагностиката.
Другото при италианските коли е употребата: много от тях са градски, с къси курсове. Това е точно режимът, при който филтърът за твърди частици се запушва, а крайбрежните коли имат и по-висок риск от корозия по ходовата.
Колите от американски и канадски аукциони са отделен случай. Там няма европейски регистър, но пък самият аукцион оставя следа - снимки, обявена щета, статус на документа. Какво от нея е надеждно и какво се проверява едва на място: внос от САЩ и Канада.
Какво не се вижда в НИТО един регистър
Тук е ограничението, което си струва да се знае, преди да се разчита на справка:
- Пробегът между два прегледа. Между две дати има цяла година, в която числото може да е било навъртяно и върнато.
- Крash данните от въздушните възглавници. Удар, при който не е подавана застрахователна претенция, го няма никъде освен в модула.
- Изтрити грешки преди продажба. Виждат се по броячите в блоковете, не в регистър.
- Премахнат филтър или ЕГР. Само при четене - виж какво следва след премахването.
- Реалното състояние на батерията при хибрид и електромобил.
Затова редът е такъв: първо справката, ако държавата я дава, после колата. Едното стеснява кръга, другото дава отговора.
Кое важи за всяка внесена кола
- Декодирайте номера на рамата. Безплатната проверка по VIN показва държава на производство, година, двигател и гориво. Докъде стига това и къде свършва - в докъде стига декодирането по рама. Разминаване с обявата приключва разговора.
- Сверете пробега между модулите. Той стои паралелно на няколко места и обикновено се пренавива само таблото.
- Прочетете всички модули, не само двигателя. След транспорт често има грешки от разкачен акумулатор - те са безобидни, но маскират другите.
- Питайте защо колата се продава там. В държави с високи данъци върху дизелите се изнасят точно те.
Какво правим на място
Идваме при продавача или на вашия адрес в София и региона и четем колата: пробег по всички модули, crash данни в SRS модула, записани и изтрити грешки, състояние на филтъра и на батерията при хибрид. Излизаме с ясен извод - купувай, договаряй или откажи.
Справките в чуждите регистри не ги правим ние - те са безплатни и се вадят от вас или от продавача. Кажете марката и откъде идва колата и казваме какво си струва да проверите предварително.
